Севлиево

Община Севлиево се намира в Централна Северна България, област Габрово. Разположен е в котловина с надморска височина 201 метра, като това е най-ниската точка на общината. Климатът е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите температури от -25°С -34°С до +35°С +40 °С.

Община Севлиево има площ от 963,8 км2 и е най-голяма в Габровска област.  Има 45 села и 1 град. Населението на общината е около 44 500, от тях 27 500 живеят в града и 17 000 в селата. 

В близост до съвременния град Севлиево през средновековието като административен, стопански и духовен център на региона е съществувал средновековният град Хотел. На него е наречена след турското нашествие административната област /нахия/ Хоталич. Археологическите проучвания на този голям средновековен град се извършват в продължение на 30 години. Там е съществувала мощна крепост още по времето на Източно Римската империя /Византия/. Стратезите й са оценили местоположението като изключително важно за защитата на подстъпите към проходите в централната част на планината Хемус. По-късно през Х век българите  изграждат на това място голям град, състоящ се от крепост и подградие с четири квартала. 

Съвременният град Севлиево за пръв път се споменава в османски данъчен регистър /дефтер/ от 1516 година със старото име Селви. По-късно в друг дефтер от 1580 година, съхраняващ се в Анкара е вписано Нефс-и Селви таб’-и Хоталич, т.е. село Селви става административен център на нахията Хоталич със значението на град. Според османските административни критерии за град той притежавал два квартала, петъчна джамия с трима служители и пазар, тук се събирали пет пътя и пет потока.

"Ден на Севлиево" от стотици години се чества на 14 октомври - Денят на Света Петка Българска, който се отбелязва с голям есенен панаир и множество културни изяви.

Забележителности

Часовниковата кула

Часовниковата кула  е най - старата запазена обществена постройка в Севлиево. През  ХVІІІ век градът е административно средище и център на занаятчийството и търговията в района. Развитието на занаятчийството налагало спазването на определени правила на работа, права и задължения на занаятчиите. В тази връзка в някои градове на страната започват да се издигат високи часовникови кули, чиито камбани съобщават за всеки изминал час.     

Мостът на Колю Фичето над река Росица

Животът в китната севлиевска котловина винаги е бил свързан с течащата през нея река Росица и с живописните завои. Тази близост с реката освен многобройните предимства през отминалите векове водела и до неудобството и необходимостта да бъде прекосявана реката всеки път, когато трябва да се излезе от града на север и на изток. Когато водата повишавала нивото си, пътниците трябвало да изчакват няколко дни. При благоприятни условия бил ползван брод, описан от френския пътешественик Ами Буйе, посетил Севлиево през лятото на 1837 г.

Ранновизантийска и средновековна крепост Хоталич

Археологическият обект се намира в най-западната част на Севлиевската планина т.нар. Крушевски баир и отстои на 4 км. северозападно от град Севлиево. Тук р.Росица напуска равното севлиевско поле и изтича в живописен  пролом. След десетилетия системни проучвания, всеки посетител може да види един своеобразен музей на открито. „Късноантична и средновековна крепост Хоталич” е един от най-добре експонираните археологически обекти в България. През 1994г. е обявен за паметник на културата с национално значение.

История на партийната организация в Севлиево

През 1889г петима членове на  „Приятелска дружина” образуват първия в Севлиево и един от първите в страната социалистически кръжок. Негов ръководител става Сава Мутафов. Членовете на кръжока се събират един път седмично. Тяхната цел била самообразоване, предимно в социалистически дух.

През същата година братята Мутафови купуват бившата печатница на свещеник Ненчо Несторов и основават едно от първите социалистически издателства в България, допринесло много за разпространението на социалистическите идеи у нас.

Сава Мутафов и Георги Пенчев са представителите от Севлиево, които участват  на социалистическата сбирка, провела се на 21, 22 и 23 април 1891г. в колибата на Никола Габровски във Велико Търново. Там са разгледани  проектопрограмата и  проектоустава на учредената по-късно през същата година БРСДП.

Делегати на Учредителни конгрес, провел се на 2 август 1891г на връх Бузлуджа, от Севлиево са: Сава Мутафов, Андрея Конов, Христо Ганушев, Христо Парашекевов, Георги Пейчев, Никола Манев.

На 9 юни 1893г. в Севлиево се получава писмо от Фридрих Енгелс, адресирано до редакцията на списание  „Социалдемократи”, издавано от Севлиевските социалисти и редактирано от Сава Мутафов. В писмото Енгелс изказва възхищението си, че в Севлиево, в България на този преден югоизточен пост на границата с Азия, се издават социалистически трудове и съжалява, че Маркс не е жив да види това.

На 1 май 1894г. в Севлиево за първи път се празнува 1 май.

1917г. под влияние на октомврийската революция в Русия, тесните социалисти  основават младежко дружество със секретар Христо Илиев – Мутафчийски. През 1919 година дружеството бива наименовано на германския социалист Карл Линкнехт и негов секретар става Христо Григоров. Младежите развивали разнообразна дейност: имали марксически кръжок, певчески и театрален колектив.

По инициатива на кооперативния деятел Иван Великов на 2 декември 1918г. се свиква събрание на БРСДП, на което в града се учредява кооперация, наречена „Солидарност” и се избира управителен съвет.

След края на Първата Световна война през 1918г. се възстановява партийната организация в Севлиево. Оформя се партийно ядро, начело с Димитър Кандулков, Сава Тошев,  Петър Станчев, Иван Василев, Димитър Тинков. За секретар на местния партиен комитет е избран Димитър Кандулков.

Април 1934г. в Севлиево се провежда „процесът на 93 - та”. Това е процес за съдене на членовете на габровската партийна организация, в която Севлиево влиза като район. В защита на подсъдимите комунисти и ремсисти се вдига цялата българска и работническа класа и прогресивна общественост и то не само в България, а и в Европа. Световноизвестни писатели и общественици като Ромен Ролан, Анри Барбюс, Гастон Бержери, Леон Вирт и др. се надигат с гневен глас.

Веднага след нападението на СС от  Хитлерова  Германия, на 22 юни 1941 г. , комунистическата партия  взема курс за въоръжена борба в подкрепа на Червената армия. Началото на партизанското движение в Севлиево поставят Иван Райков, Иван Бъчваров и Вълчо Цанков.

На 14 септември 1942г., към 23 часа, бойна група към Българската  комунистическа партия в село Крушево, Севлиевско, под командването на Цвятко Иванов изнасят от склада на местната кооперация всичката реквизирана вълна и я изгаря на централния селски площад. След акцията цялата бойна група минава в нелегалност и създава Крушевска партизанска чета. За нея съобщава и радио „Москва“, като призовава „Следвайте примера на крушевци”.

На 28 и 29 март 1944г. е Балванската битка.

12 септември 1944г. влизат първите части на Червената армия в Севлиево, заминавайки за Плевен. Посрещането става на източния край на града.

 

Информация за партийната организация на БСП-Севлиево
Общинската организация на БСП в Севлиево  наброява 667 члена, организирани в 27 основни партийни организации, които са създадени по местоживеене.  Има изградени ОПО и в големите населени места на общината. 

Общински съвет на БСП – Севлиево
Петинка Василева Михайлова – председател - 48г. висше: социални дейности магистър по икономика и здравен мениджмънт .

 

 

 

 

Радослав Василев Славов – зам.председател – 63 г. висше: агроном,  

 

 

 


Ценка Ненова Йонкова – зам. Председател -  висше: политология, била е зам. Кмет на Община Севлиево  - 2007 – 2011, зам. Областен управител – 2013 – 2014г. 

 

Ангел Стойков Ангелски 
Богдана  Гавраилова Николова
Васко  Христов Василев
Георги  Николов Стоянов
Георги Събев Костадинов
Добринка  Георгиева Иванова
Донка  Петрова Христова
Доротея Гатева Иванова
Евгени  Христов Михов
Ивелин  Иванов Димитров
Ивелина Стефанова Иванова
Йордан Георгиев Стойков
Кольо  Златев Василев
Лилия  Стоянова Станчева
Людмил Маринов Тодоров
Магдалена Стоянова Тотева
Мария Славомирова Димитрова
Матьо Павлев Матев
Младен  Георгиев Лазаров
Начо Петров Начев
Огнян Петков Пешков – зам. председател
Петинка Василева Михайлова
Петя Тодорова Траянова
Пламен Стоянов Петков
Полина Василева Косева
Румяна Илиева Костова
Соня Борисова Семова
Соня Василева Гъркова
Стефан Михов Стефанов
Стефка Николова Александрова
Събчо Петков Сомлев
Митко Свиленов Митков
Георги  Иванов Гатев

Изпълнително  бюро на БСП-Севлиево
Петинка Василева Михайлова
Йордан Георгиев Стойков
Ценка Ненова Йонкова
Радослав Василев Славов
Огнян Петков Пешков
Добринка Георгиева Иванова 
Ангел  Стойков Ангелски
Младен  Георгиев Лазаров
Мария Славомирова Димитрова
Донка  Петрова Христова
Доротея  Гатева Иванова
Георги Николов Стоянов

Младежко обединение -  БСП-Севлиево
Георги  Николов Стоянов – председател – 35 г., икономист  

 

 

 

 

Момчил Тодоров  Димов –зам. Председател, 34г.,  висше: финанси,  работи в Идеал Стандарт

 

 

 

 

 

Обединение на жените социалистки
Мария Славомирова Димитрова  - председател  - икономист, работи в Паралел АД

 

 

 

 

Ценка Ненова Йонкова – зам. Председател

Движение на ветераните
Георги Иванов  Гатев – председател
Григор Минков – зам.председател

През годините...
2003 – Йовко Йовков избран за кмет, като кандидат на Коалиция "Демократична левица". 
Избрани са 15 общински съветника. Йордан Стойков става председател на общинския съвет.
Радослав Василев Славов
Борислав Веселинов Йорданов
Веска Василева Бенева
Евгени Петров Добрев
Йордан Георгиев Стойков
Данаил Лалев Петков
Мария Славомирова Димитрова
Мария Колева Цонкова
Матьо Павлев Матев

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи