Крум Дончев: Сухопътният транспорт е игнориран от държавата по време на КОВИД кризата

21.03.2021 г.

Крум Дончев, член на Националния съвет на БСП, е водач на листата на социалистите в Габрово. Дончев е един от най-популярните пилоти в България. Четири пъти рали шампион на България (2003, 2004, 2009, 2010). Един от едва тримата българи, победители в Рали България (2008, 2014), като и двата пъти навигатор му е Петър Йорданов. Шампион на европейска рали трофи купа на ФИА за 2014 година.

Г-н Дончев, как би звучало едно обобщение за ролята на транспорта в икономическото развитие на България според вас?

Без съмнение ролята на транспорта в стопанския живот на една страна се обуславя от съвременните икономически тенденции на фона на основната задача, която транспортът изпълнява, а именно да преодолява пространството между производството и потреблението. Глобализацията допълнително допринася за увеличаване на движението на пътници и товари на дълги разстояния. Именно тези факти определят приоритетното значение на транспортния сектор за успешното осъществяване на икономическите процеси в България. Но това е в общ план, а би ми се искало да насочвам вниманието на българската общественост върху препятствията пред сектора, които от своя страна забавят и икономическия прогрес, както и към мерките за тяхното преодоляване.

Ако сте министър на транспорта, какво незабавно бихте променили в сектора?

Без значение дали е министър, премиер, държавен служител, народен представител или нещо друго, то най-важното, което трябва да знаем е, че човек, който е избран от народа или работи за държавата, трябва да има не само стратегическо и отговорно държавническо мислене, но и действия в същата посока. Разбира се, тази тема е доста обширна, но обобщавайки, бих се позовал на четирите основни приоритета пред българския отрасъл. Според мен предходните правителства не проявиха необходимата политическа воля и не приложиха оптималните решения, а именно: промяна на баланса между видовете транспорт – тук се визира подобряване на автомобилния транспорт, възраждане на железниците, подпомагане развитието на въздушния транспорт, модернизиране и адаптиране на системата за морски и речен транспорт към съвременните изисквания, както и осъществяване на взаимовръзките между изброените видове транспорт. Усилията ни трябва да бъдат насочени към интегриране на българската транспортна инфраструктура с европейската транспортна система, осигуряване на адекватно, прозрачно и публично финансиране.

Продължава да е актуален проблемът с не толкова задоволителното ниво на адаптация на българския сектор към европейската транспортна действителност. На какво се дължи това протакане в преструктурирането и модернизирането на бранша?

Причините обикновено са комплексни, но ако бих могъл условно да ги разделя на вътрешни и външни, както няколко пъти вече съм споменавал, едни от основните вътрешни причини са липсата на политическа увереност през последните няколко години, неправилна класификация на приоритетите в сектора, непрозрачното усвояване на европейски средства при инфраструктурните проекти, липса на ефективна и дългосрочна програма за развитие. Това са все фактори, които при наличието на представителна обществена подкрепа и подходяща политическа решителност, могат да бъдат сравнително бързо преодолени. Докато външните фактори, при които визирам нелогични за мен политически и икономически обвързаности, не в посока отстояване на националния интерес, вмешателство на външни фактори, както и въвеждането на различни скорости на европейско развитие, биха изискали по-задълбочен анализ, изготвяне на общонационална стратегия и най-вече приемственост в защитата на нашата си, българската кауза.

Може ли да посочите някои от целите в програмата на БСП в сектор "Сухопътен транспорт"?

Трябва приоритетно да се работи и да се създаде необходимата организация с цел наваксване на изоставането в рамките на ЕС и превръщането на страната във водещ транспортен хъб на Източните Балкани и Черно море. Именно и това е залегнало в програмата на БСП в сектор "Транспорт".

България има своето уникално географско разположение, което свързва Европа с близък и среден Изток, това е нещото, което трябва да разработим и използваме. Всичко това минава и през сигурна и безопасна инфраструктура. Не е редно политически партии да си преписват национални инфраструктурни проекти за своя сметка, които са и международни пътни коридори, включващи магистрали, тунели, мостове и други, защото те трябва да са обект на многогодишна и последователна политика за настоящи и бъдещи правителства.

Моля да конкретизирате някои от тези важни проекти?

Тунелът под Шипка, например, това е ключов елемент от международен транспортен коридор, който трябва да бъде реализиран колкото е възможно по-скоро и то без значение от кое правителство. Не трябва да забравяме, че националните проекти касаещи пътната инфраструктура са част от европейската стратегия за международна свързаност, като ангажимента за изграждането й не е дело на един или друг премиер или вицепремиер, а на национална кауза и задължение на всеки държавник.

Споменахте безопасна инфраструктура, това не е ли един от сериозните проблеми в България? Тази тема е безкрайно болезнена за всички ни. Разбираме, че БСП по никакъв начин не е получавала възможност да реализира своята нова програма в тази насока, но поне е участвала активно в обществените дискусии. В случай, че спечелите предстоящите парламентарни избори и имате възможност да съставите правителство, откъде ще започнете?

Категорично! Здравето и безопасността на гражданите трябва да е на първо място и тъй като тази тема е доста обсъждана, а също така е без видими резултати, то бих се наел да направя и няколко разяснения. Аз съм човек, който дълбоко признава и оценява всяка ангажираност към този проблем, но тук трябва да сме наясно, че е необходимо различен, кардинален и категорично нов подход. Буквалното копиране на европейските стратегии и платформи няма да ни свършат никаква работа, а точно обратното. Необходимо е България да адаптира своя собствена платформа за разрешаването на този проблем и всички трябва да сме наясно, че нейната реализация ще отнеме не малко време.

Ние предлагаме в програмата си тотална смяна на концепцията свързана с пътната безопасност. Истината е, че човешката мъка и страдание, психическите травми нанесени в следствие на пътнотранспортните произшествия, изобщо не могат да бъдат измерени. Данните показват още, че през 2019 и 2020 година в страната са регистрирани 12 230 тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 1 100 и са ранени 15 300 човека. 4 000 000 000 лева са загубите от ПТП-та годишно за икономиката на страната. В това число влизат обезщетения за убити и ранени, материални щети, нетрудоспособност, издръжка на затворници и т.н. Сумата се равнява на 2 % от БВП. Изплатените суми по "Каско" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" възлизат на около 1,5 млрд. лева за 2019 и 2020 година.

Основните фактори, определящи безопасността на движението по пътищата, са поведението на участниците в движението, тяхната култура и отговорност, уменията у водачи и тяхното прилагане, нивото на безопасност на пътната инфраструктура в частта проектиране, изпълнение, състояние и поддръжка, безопасността на автомобилния парк и качеството на доболничната и специализираната медицинска помощ. През последните 4 години работим активно за създаването, именно тези предложения и вярваме, че ще успеем да ги реализираме. Когато говорим за безопасна инфраструктура, настояваме Агенция "Пътна инфраструктура" да бъде под пряко подчинение на Министерство на транспорта, за да няма постоянното размиване на отговорност, което ежедневно наблюдаваме.

Законът за движение по пътищата е най-променяният през годините. Ще се променя ли отново?

К.Д.: Това е неизбежно, тъй като той се променя единствено и само за козметични неща, които не носят така желания ефект. До колкото си спомням, дори по време на предишните парламентарни избори, управляващите заявиха, че ще имаме нов закон и той ще се състои от три части, ами къде е, защо се отказаха? Аз като човек, който активно участва в опитите за разрешаването на тази проблематика, имам и своето мнение, което е свързано с кардинален подход за създаването на адаптирана стратегия, взаимствана от добри европейски практики.