Ивелин Николов: В Габрово не останаха обществени медии. Tова, което стига до хората, може да не е вярно
12.10.2019 г.
"В Габрово не останаха обществени медии. Колкото и интересни събития да се случват в нашата община, нямаме кореспондентски пунктове на основните национални медии, като изключим БТА и националното радио. Това означава, че информацията, която получаваме, е или от социалните мрежи, където трудно може да се провери нейната достоверност, или като срещнем някого в града - от слухове" Това заяви кандидатът на БСП за кмет на Габрово Ивелин Николов по време на организираната от него дискусия "Демокрация, медии, журналисти. Свобода и отговорност. Европа, България, Габрово". Той подчерта, че като журналист винаги се е притеснявал, че това, което стига до хората, може да не е вярно; че може да формира фалшиви нагласи. "Журналистът има право да направи свой коментар. Не само има правото, но има задължението да има своя позиция. Но когато предоставя информация, тя трябва да е истинската и да има критерий коя информация е истинска", категоричен бе той.
В дискусията, организирана от Ивелин Николов, участваха евродепутатът от БСП/ПЕС Иво христов; Милко Недялков и Александър Симов - журналисти и народни представители от ПГ на "БСП за България"; Маргарита Стоянова - журналист и кандидат за общински съветник в Габрово, представители на медиите и граждани.
Иво Христов: У нас все повече „опозиция“ се приравнява към „конспирация“, а това е белег на диктатура
"В страната все повече хора се страхуват да заявяват свободно, че са причастни към опозицията. У нас все повече "опозиция" се приравнява към „конспирация“. Това е много характерно за една настъпваща диктатура - ако мислиш различно, значи нещо кроиш, правиш нещо нередно. Скоро и законът те погва." Това каза Иво Христов, журналист и член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. По думите му хората в България се страхуват. "Когато обикалях страната в рамките на кампанията преди изборите за Европейски парламент, навсякъде мутри стояха около входовете на залите, в които се провеждаха събитията, брояха тези, които влизат и излизат. Хората ми доверяваха как са притискани и рекетирани, но винаги на излизане, мимоходом, тихо, защото вече не смеят да говорят за това. Върнахме се в атмосферата от преди 1985 г. дори, защото между 1985 и 1989 г. българите говореха все по-свободно", смята евродепутатът. Според него, преди въпроса за свободата на медиите, трябва да бъде зададен въпросът- има ли медии, тъй като в повечето областни градове те са сведени до няколко и едва оцеляват.
"В зората на демокрацията имаше изобилие от вестници - възстановени заглавия от преди 9 септември; множаха се и телевизиите, и радиата. После те постепенно започнаха да изчезват. Най-напред хората започнаха да се отвращават от политиката, често лъгани, и я загърбиха" заяви той. По думите му на второ място капиталът е започнал да се концентрира в ръцете на различни олигарси и е ставало все по-трудно да получиш финансиране и да говориш свободно.
По думите му, на фона на световната тенденция - от хартия да се преминава към електронни носители, сайтовете са приравнили мненията на професионалния журналист и на обикновения медиен трол. "Така вече няма авторитети в медиите - това, което говори един академик, тежи толкова, колкото казаното от един глупак“, добави евродепутатът. Според Иво Христов всичко това удавя истината, а ние се намираме в т.нар. "епоха на постистината". "Това е изключително страшно понятие, защото вещае велики катаклизми. „Нали казват, че светът ще загине, когато спрем да различаваме лъжа от истина? Ние вече спряхме." Евродепутатът добави още, че в света на постистината аргументите не са съпоставими, авторитетите са изравнени; затова и медиите вече отстъпват мястото си на социалните мрежи, в които се води някакъв хаотичен дебат. "Този дебат е по-ското търг с наддаване на лъжи и хули, отколкото опит за изясняване на истината", каза той.
Александър Симов: В България проблемът със свободата на словото става все по-драматичен
"Сюжетът в БНР ясно показва, че в България проблемът със свободата на словото става все по-драматичен. Дори не е необходимо да се позоваваме на класацията за свобода на словото, в която драматично сме паднали надолу". Това заяви говорителят на ПГ на "БСП за България" Александър Симов. Според него всеки, който се занимава с журналистика, вижда как теренът на свободната журналистика се стеснява все повече.
Милко Недялков: В случая с БНР властта предложи схемата на бухалка
"В случая с БНР властта предложи елегантната схема на бухалка - който не слуша, който има различно мнение - властта му изпраща своите институции". Това заяви депутатът от ПГ на левицата Милко Недялков. Той припомни, че искането на Борисов и ГЕРБ в БНР да се вкара Сметната палата е било мотивирано така: "Там имате проблем със свободата на словото? Журналистка е свалена от ефир? Изпращаме ви Сметната палата." По думите му така става и в живота - на хората, които имат различно мислене, им изпращат данъчните, Инспекцията по труда или друга служба и това вече е изведено в ранг на държавна политика.
Маргарита Стоянова: Медиите не са за това, журналистите да тичат след Бойко Борисов и да отразяват какво е казал
"Медиите не са за това, журналистите да тичат след Бойко Борисов и да отразяват какво е казал. Чрез тях обществото упражнява контрол върху институциите", заяви кандидатът за общински съветник от БСП в Габрово Маргарита Стоянова. Тя подчерта, че нас това не е така и това не е проблем само на журналистите, а е проблем на гражданите.