За нас
Габрово е един от главните центрове в края на 19-ти век на социалистическата пропаганда в България. Голям е приносът на габровския социалистически център за развитието на българската социалистическа мисъл, на българското социалистическо движение за създаване на Българската социалдемократическа партия.
Списанието „Съвременен показател” е първото българско списание, което започва да пропагандира социалистическите идеи в България. Негови редактори са Димитър Благоев и съпругата му Вела Живкова – Благоева. Списанието излиза месечно в София. Издадени са три броя от месец юни до месец август 1885г. То поставя въпроса за основаване в България на социалдемократическа партия. Списанието е посрещнато с жив интерес от габровската прогресивна интелигенция, главно от учителите. След спирането на сп. „Съвременен показател“ пропагандата на социалистическите идеи продължава вестник „Росица”, който е първият социалистически вестник в България. На 4 юни 1886г. в печатницата на Недко Стойнов в Габрово е отпечатан първият брой на политическия седмичник „Росица”. Негов редактор е бил Евтим Дабев, учител в Априловска гимназия. Той е роден 1864г. в Габрово. През 1883-1884 учебна година завършва Априловска гимназия. На следващата 1884-1885 учебна година е учител в Севлиево, участва като доброволец в Сръбско – българската война през 1885 години, след което две години е учител в Габровската девическа гимназия. В редакцията на вестник „Росица“ влизат Тодор Постомпиров и Тинчо Христов - учители, опълченецът Недко Стойков, Георги Смилов и ученикът от Априловската гимназия Георги Кирков. От брой първи до брой единадесети отговорен редактор на вестника е Пеньо Мустаков от град Севлиево, а след това - Тодор Постомпиров, учител в Габрово. Той е роден 1854г. в Габрово в железаро- занаятчийско семейство. В 1875г. завършва Априловска гимназия с пълно отличие. До края на 19 век участва активно в работата на Българската социалдемократическа партия, след което се оттегля от политическа дейност, заради постоянното му преследване от властта.
Вестник „Росица“ е издаван в Габрово от 4 юни до 26 декември 1886, когато спира да излиза поради липса на средства. Издаван е в четири страници, малък формат.
В програмната статия на вестник „Росица“ редакторите пишат, че „ние станахме вестникари да защитим според силите си сиромашията”. Пряка задача на вестника е била и пропагандата на идеите на социализма. За това от брой втори до брой десети на вестника в подлистника е публикувана книгата на Карл Маркс „Наемен труд и капитал”, която Евтим Дабев превежда от руски език. Към публикацията на книгата са напечатани кратки биографични бележки на Карл Маркс, първи на български език.
Габровският вестник „Росица” изиграва важна роля за пропагандиране идеите на социализма у нас и подготовката за създаване на българска социалдемократическа партия. В брой 5 на вестника четем „У просветените народи между другите партии има и такава партия, която се състои от работници, наречена работническа. Тази партия се бори за такова управление, при което благата на труда да се разпределят равномерно между всички жители на държавата”.
За начало на организираното социалистическо движение в Габрово се приема сформираният към редакцията на вестник „Росица“ социалистически кръжок през лятото на 1886 година. Според габровския краевед Илия Габровски в социалистическия кръжок участвали Евтим Дабев, Тодор Постомпиров, Михаил Михов,Никола Хараланов, Кирил Попов, Пенчо Христов, учениците от априловската гимназия Георги Кирков, Слави Балабанов и Кръстьо Раковски. От месец януари 1887 в габровския социалистически кръжок се включва и Спиро Гулабчев, учител в Габрово.
От времето, когато започва да излиза вестник „Росица“ в 1886, до учредителния конгрес през 1891 година, в Габрово е имало едно социалистическо ядро – от кръжок-дружинка и до партийна организация на БСДП. Габровските социалисти Евтим Дабев, Тодор Постомпиров, Тинчо Христов и Гулабчев в 1887 година възобновяват читалището с име „Габровски клон на приятелската дружина“ и откриват градска читалня с име „Чети, брате, чети”. Гулабчев ръководи ученически кръжок в Априловска гимназия, а Евтим Дабев в девическата. Според Георги Боршуков избухналият на 21 януари 1887г. ученически бунт в Априловската гимназия е бил ръководен от членове на тайния социалистически кръжок. Учениците издигнали искания за свобода, за прогресивна наука и ненамеса на училищната администрация в работата на ученическите дружества. Бунтът бил потушен, като много от участвалите в него ученици били изключени, а учителят Гулабчев преместен в град Варна. Между изключените ученици били и членове на тайния социалистически кръжок.
Една от най – интересните прояви на дейците на Приятелските дружинки е Първо общо селско социалистическо събрание, което се провежда тайно от 17 до 20 юли в Габрово. За прикритие били използвани юбилейните тържества на Априловската гимназия. Според Евтим Дабев в събранието участвали 12 души - 10 мъже и 2 жени, които той нарича „апостоли”. От Габрово в сбирката участвали Евтим Дабев, Гулабчев, Тодор Постомпиров и други. Жените- социалистки участвали в сбирката са били Т. Попова и Стефка Чехларова. Това габровско събрание имало характер на първа конференция на социалисти. Главна тема на разговорите в събранието била пропагандата на социалистическите идеи - устната и печатна. Реална последица от събирането е било засилване на социалистическото книгоиздаване в Габрово, Севлиево и др. Първата социалистическа книжка, която е отпечатана в Габрово е „Кой на чий гръб живее?” от Симеон Дикщайн. Тя е първата книга на български език, в която се дава марксистко осветление на обществените отношения. Преведена е от Евтим Дабев от руски език и отпечатана в печатницата на Недко Стойков в Габрово през 1888г, малък формат, 62 страници. Според Георги Бакалов за времето до 1890 година Евтим Дабев издал 12 книги със социалистически характер, главно преводи от руски език. Една от книгите е превела Т. Попова.
В периода през 1889 – 1891 г. дейността на габровските социалисти все повече се разширява и активизира. В габровската социалистическа група освен Евтим Дабев, Тодор Постомпиров и К. Христов се включили също Слави Балабанов, Кръстьо Раковски, Ст. Неков, Никола Хараланов, Михаил Михов Карас и някои други. В ученическия социалистически кръжок членува Гаврил Георгиев, бъдещият голям социалдемократически журналист. Били разширени формите на пропаганда на социалистическите идеи. Балабанов и Раковски издавали в Габрово хектографиран вестник „Огледало”, в който пишели за противоречията в буржоазното общество. На габровските ученици било забранено да посещават книжарницата на Евтим Дабев, която по това време се е превърнала в средище за социалистическа пропаганда. Процесът на все по-определеното утвърждаване на марксическата идеология в социалистическите кръжоци в България , в т.ч. и в Габрово, се засилва и от средата на 1891г. те започват да се наричат „социалистически дружинки”. Евтим Дабев и Тодор Постомпиров, представители на габровската социалистическа дружинка, участвали в подготовката и провеждането на Търновската социалистическа сбирка, която се провела тайно от властта на 21,22,23 април 1890 г. извън града, в лозето на Никола Габровски. Делегатите от социалистическите дружинки обсъдили предложението на Димитър Благоев да се основе социалдемократическа партия, която да възприеме научния социализъм за своя идеология. Делегатите разгледали и изработените от Д. Благоев и Н. Габровски проекти за програма и устав на партията. Габровските делегати Евтим Дабев и Тодор Постомпиров подкрепили предложението на Д. Благоев, че е наложително да се създаде социалдемократическа партия, която да излезе открито със своя програма и дейност. Делегатите от Севлиево и Казанлък не се съгласили с това предложение, в Търново се решило само да се свика конгрес, на който да присъстват делегати от всички социалистически дружинки от България. На търновските социалисти се възложило да организират конгреса на връх Бузлуджа.
На 20 юли (стар стил ) 1891 г. делегати от социалистическите дружинки в страната, под прикритието, че са участници в народните тържества, които ежегодно се провеждат на този ден в чест на Хаджи Димитър, се събират тайно на върха. По време на тържествата незабелязано от изпратените там полицаи да ги следят, делегатите се събират в гъстата гора. На този конгрес габровската социалистическа дружинка пак е представена от Тодор Постомпиров и Евтим Дабев. От 15 гласували на събранието делегати, 12 подкрепили решението да се създаде Българска социалдемократическа партия, която да обедини съществуващите социалистически дружинки и групи с обща програма и устав. Така събранието на 20 юли 1891 г. се превръща в Първи учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия.
Вечерта на 20 юли всички делегати, с изключение на онези, които не са съгласни със създаването на БСДП, слизат в Габрово и преспиват в дома на Евтим Дабев. На 21 юли делегатите се събрали в къщата на Евтим Дабев и окончателно приели програмата и устава на БСДП и очертали задачи за практическа дейност. Избран бил генерален съвет на БСДП, членове на който станали и двамата габровци.
След Бузлуджанския конгрес през октомври 1891 и юли 1892 Н. Габровски посетил Габрово, където разяснявал пред социалисти и работници програмата на БСДП. Учил работниците да се организират в работнически дружества. Постепенно габровските социалисти започнали да установяват връзки с фабричните работници и да водят социалистическа пропаганда сред тях.
Съгласно с Устава на БСДП дружинките в Търново, Габрово, Дряново, Трявна и Казанлък образували вътрешен партиен окръг с център Габрово. На 7 април 1892г. двадесет и двама делегати от тях се събрали в Габрово да обсъдят своята работа, да изберат ръководство на партийния окръг и да вземат решение за свикване на втори конгрес на БСДП. Заседанието на тази сбирка се провеждат отново в къщата на Евтим Дабев. Освен него в сбирката участват Христо Стаменов, Никола Хараланов и Досьо Hегенцов. Там се взема решение да се свика Втория конгрес на БСДП през месец август 1892 г. в Пловдив. Възлага се на Окръжния съвет на БСДП в Габрово да свика и организира конгреса.
Вторият конгрес на БСДП се провежда по време на изложението през месец август 1892г. в Пловдив, за да могат делегатите да пристигнат тайно в Пловдив под прикритието, че са гости на изложението. В Пловдив фактически се провеждат два социалистически конгреса, които заседават едновременно – от една страна делегатите от Търново, Габрово, Дряново и Сливен, а от друга страна – Севлиево, Шумен, София, Стара Загора, и студентите от Женева. Официалният конгрес на БСДП, под ръководството на Димитър Благоев, взема решение да се обяви вече открито създаването на БСДП, като се публикува програмата на партията. „В своята дейност да се води от научния социализъм, да води пропаганда сред работниците и да участва самостоятелно в политическите борби“, предлагат още присъстващите. Габровските делегати подкрепили тези решения. Социалистите, които не признавали необходимостта от официално прокламиране на БСДП като политическа партия с открита програма и дейност, като социалисти създали нова партия – Български социалдемократически съюз.
След Пловдивския конгрес социалистическото движение в Габрово направило нови стъпки напред. Социалистическата дружина организирала на 8 ноември 1893 година работническо събрание, на което било прието прошение до Народното събрание за 8 часов работен ден и забрана фабрикантите да назначават на работа момичета под 16 години и момчета под 14 години, премахване закона за печата и др. Решението било подписано от 83 работници.
Началото на организираното работническо движение в Габрово било свързано и с отпразнуване на Международния ден на труда – 1 май. Според краеведа Илия Габровски първото тайно празнуване на 1 май в Габрово е станало през 1891 година. Опълченецът и социалист Христо Стаменов събира занаятчии и ученици на 1 май в местността „Петкова нива” и им говори за значението на 1 май като ден на труда. На следващата 1892 година социалистическата дружина в Габрово пак тайно организира празнуването на 1 май. Първи опит за организирано масова честване на 1 май става през 1894г., но полицията го осуетява. За този случай в голяма дописка се съобщава във вестник „Работник“, бр.27 и бр.28от 5 май 1894г.
През 1895г. социалистите в Габрово организират масово отпразнуване на 1 май.
По време на Габровската Комуна кметът Пенчо Плачков обявява 1 май 1902 година за официален местен празник в Габрово.
След Втория Конгрес на БСДП социалистическата дружина в Габрово разширява своето влияние в нея с включват нови членове. На 18 май 1895г. в Габрово се учредява Работническият клуб „Христо Ботев”, който се превръща в център и организатор на социалистическата дейност в Габрово. През този период социалистите марксисти водят политическа борба не само срещу БСДС, които всячески пречат за укрепването на БСДП и на нейната публицистична дейност.
В края на 1893 започват преговори за сливане на БСДП с БСДС. От страна на БСДП преговорите се водят от Димитър Благоев, а от страна на БСДС - Сава Мутафов от Севлиево. Преговорите приключват успешно и на 10 февруари 1894 е подписано специално съглашение за обединяване на БСДП и БСДС в една партия с име БРСДП.
През месец юли 1894 година в София се провежда първият конгрес на обединената БРСДП. Той приема програма и устав на партията.
От 11 до 18 юли 1899г. в Габрово се провежда 6-я конгрес на БРСДП. Конгресът започва с импозантно народно шествие по габровските улици, начело с червеното знаме и градската духова музика. Заседанията на конгреса били открити и на тях присъствала публика, сред която имало дори и либерали и демократи. На конгреса Димитър Благоев произнася програмна реч и заключително слово. Главният въпрос, който обсъжда габровският конгрес на БРСДП, е участието на партията в проведените през април 1899 законодателни избори, на които тя спечелва 6 мандата. От Габрово за народен представител е избран Боньо Лунгов.
По – важни дати от историята на БКП /БСП/ - Габрово
1908г. – в Габрово се провежда 15 Конгрес на БРСДП, поредният 5 Конгрес на ОРСС и профсъюзните конференции за годината с участието на около 400 ръководители и работници.
1912 година – 12 февруари 1912г. се провеждат избори за градски общински съветници. Били избрани и 4 кандидати на тесните социалисти. През 1912 г. повече от една трета от габровските граждани – гласоподаватели били под прякото политическо влияние на социализма, отричали буржоазните партии и очаквали по-добро социално самоуправление, чрез поемане на градския общински съвет от социалистите.
През 1912 се състояло най – голямото до този момент честване на 1 май, каквото до момента жителите на Габрово не са виждали. Съобразно решение на градския общински съвет редица големи фабрики били затворени на празника.
През летните месеци на 1912г. били обявени 4 стачки - динамика, непозната дотогава в Габрово.
28 януари 1918 се провежда женски митинг, организиран от жените активистки на партията. На него се издигат лозунги за спиране на войната, за хляб за децата и за връщането на мъжете от фронта. Организатори са Нона Кавалова, Кина Камбурова, Рада Галката, Райна Тинкова, маринка Бозева, Мария Пашова, Екимца Пастървова, .
След среща на делегация от протестиращите жени с пристигналия в Габрово ген. Протогеров, на която те заявяват, че градът е оставен без хляб, че децата гладуват, а богатите укриват брашно и хранителни продукти, е сформирана комисия, която да обходи домовете на богатите и. при проверката комисията открива значително количество хранителни продукти, които изземва и раздава на нуждаещите се.
1 май 1919 – по призив на местната организация на БРСДП хиляди работници манифистират из улиците на Габрово. Участват и ученици от Априловска гимназия и техническото училище. Шествието преминава под лозунгите за солидарност с Русия и борбата на международния пролетариат, за 8 часов работен ден, за закрила на женския и детски труд, за сносен живот, против косвените данъци и за въвеждане на прогресивно подоходно облагане.
10 февруари 1920 – първа Габровска комуна
В края на 1920 в Габрово вече има 190 партийни члена, а през януари 1921 – 294, организирани в една градска партийна организация и 8 партийни групи по селата.
10 септември 1921г. партийният комитет започва да издава свой предизборен вестник „Комунист”. От 29 юли 1922г. вестникът се превръща в периодичен орган на местната комунистическа организация.
10 юни 1923г, след 9-юнския преврат, околийската дружба прави опит да вдигне селяните на въстание. В с. Куката близко до Габрово се събират 120 души въстаници. На 11 юни въстаниците получават сведение, е пристигналата войскова част в Габрово е получила нареждане да разбие селяните и предпази града от нападение. След неуспешния опит за въстание, комунисти и земеделци се връщат по домовете си. Не след дълго са арестувани и подложени на репресии в полицейския участък. Властта запечатва партийния клуб, забранява всякакви партийни и синдикални събрания и събирането на повече от 2-3 души на улицата.
1925г. – настъпва отлив от революционното движение. Започват арести, а през 1925г. жестоки инквизиции и убийства на изявени комунисти и земеделци. След априлския атентат през 1925г. повече от 200 души от Габрово, Севлиево и Велико Търново са арестувани и откарани в търновските казарми.
1929г. – възстановена е градската организация на легалната Работническа партия. В края н а1930 е възстановена нелегалната организация на БКП.
1932г.е създаден Габровски партиен окръг, в състава на който влизат Габровска, Севлиевска и Дряновска околия. Сформира се окръжен комитет на БКП в състав: секретар Иван Миленов и членове Никола Тенчев, Димитър Еленски, Иванка Михайлова, Георги Димитров, Косьо Маринов и Руси Стефанов. Изградени са и районни комитети на партията: Габрово - 2, а по – късно - 3, в Севлиево -1, с два подрайона – в Сухиндол и Градница, в Дряново - 1 и Трявна с Плачковци - 1 комитет. Същата структура е въведена и в организациите на РП, БКМС и РМС.
16 април 1933г. – в местността „Голо бърдо“ край Габрово, се провежда окръжна партийна конференция. Избран е нов окръжен комитет със секретар Райко Дамянов.
Юли - декември 1932г. - в община Габрово управлява втора габровска комуна
Лятото на 1933 се засилва полицейският терор. От 10 юли започват масови арести в целия габровски партиен окръг. Арестувани са 93 човека, членове на БКП, РП, БКМС и РМС. Властта скалъпва голям политически процес, известен като „процес на 93 -та”. След близо една година по затворите, на 29 април 1934 започва и самият процес.Той нашумява толкова много, че става известен и в чужбина. На заседанията на съда присъстват и чужди журналисти. В цялата страна се организират протести против процеса на 93-та и против полицейския терор. Повечето от подсъдимите са осъдени на дългогодишен затвор за комунистическа дейност.
През октомври 1938г. се извършва окончателно сливане на Българската комунистическа партия с Работническата партия, като ОК на БКП приема, а ОК на БКМС става ОК на РМС.
Антифашистката борба в Габрово се ръководи от трите районни партийни организации, пряко подчинени на окръжния комитет на БРП.
Обособява се Габровско – севлиевския партизански отряд „Цанко Дюстабанов”, който в периода 1943 – 1944г. извършва редица акции в района на Габрово и Севлиево по време на партизанското движение в България (1941-1944).
На 9 септември 1944 участва в установяването на властта на ОФ в Габровско и Севлиевско.