Община Трявна
Председател на ОбС на БСП-Трявна: Диляна Данаилова Митева
гр. Трявна 5350, ул."Ангел Кънчев" № 21
Община Трявна заема територия от 255 кв. км. Разположена е върху северните склонове на Средна Стара планина. Селищата в общината са 106 на брой. Градовете са Трявна и Плачковци, останалите населени места са селца. Населението на община Трявна според последното преброяване е 11 754 души.
Град Трявна е разположен в долината на малка планинска река. Първото документално свидетелство за възникването на днешното селище е османска грамота от 1565 година. Три века след това в района процъфтява художествена школа, чийто най-добри достижения са запазени до днес. Това са олтарните дърворезби и икони в църквите “Св. Арх. Михаил” и “Св. Георги”; вътрешните и външни украси на Даскаловата и Райковата къщи; чудно намерената съразмерност на Часовниковата кула и Стария мост, която ги свързва в единство от красота и функционалност.
Днес традициите се съхраняват и доразвиват от националната гимназия за приложни изкуства и майсторите, чиито работилнички са неделима част от колорита на стария град.
През 20 век градът развива с ускорени темпове машиностроене, въгледобив и дърводобив, производство на мебели и трикотажни облекла. И днес повечето от тях са структуроопределящи отрасли в местната икономика.
Още от началото на миналия век град Трявна е предпочитан за отдих планински курорт. Добрите природни условия са причина край града да бъдат построени: през 1944 година преванториум за детски белодробни заболявания; през 1993 година - първото в страната SOS-детско селище. През 2002 г. е създаден Природен парк “Българка” с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите системи и ландшафти, флората, фауната и културно-историческото богатство на района.Трявна е удобен изходен пункт за разходки, излети и походи през всички сезони в близката планина. В неговите околности могат да бъдат посетени прекрасни кътчета: селата Скорци и Боженци, връх Бедек /1 450 м н. в./, местностите Виканата скала и Студения кладенец, парклисите и екопътеките на връх Бъзовец и връх Голям Кръстец, пещерите Марина дупка и Змеева дупка.